чу̀дом нареч. Рядко. Като по чудо. А сърце играе, чудом в гръд остава / Ясен глас трепере и се не познава. Яворов. □ Чудом се чудя (диал.) — чудя се извънредно много. Чуе дядо и се чудом чуди: / рибарувал трийсет и три годин, / а не чувал риба да говори. П. Р. Славейков.
|