|
чужбѝна ж. 1. Страни, земи извън пределите на родината. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуди, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина — / да ходим, да се скитаме / немили, клети, недраги! Ботев. Оставили в кърви нещастна родина, / оставили в пламък и бащин си кът, / немили-недраги в далека чужбина. Яворов. 2. Рядко. Място, далече от родния кът, където човек няма близки и роднини. Де ще идат, що ще правят / по людска чужбина, / непознати и бездомни, / без свой, без роднина? Вазов.
|