|
чужденèц, мн. -нцѝ, м. 1. Човек от друга страна, държава. В кафенето имаше разен свят. Българи, евреи, чужденци. Вазов. По името му може да помислите, че тоя бай Франц беше чужденец, французин или немец. Елин Пелин. 2. Диал. Човек, който не е от същото населено място или край; другоселец. Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин. — Да не би да дириш някого? — каза воденичарят, който, види се, разбра положението на чужденеца. Елин Пелин. 3. Човек, който е чужд на дадена среда, общество, обстановка. И в този хан, където беше прекарал толкоз време, дядо Моско се усети отритнат и непотребен, усети се чужденец. Йовков. Тая гледка обърка още повече мислите на Васил и го накара да се почувствува чужденец в собствения си дом. К. Петканов.
|