|
чу̀квам, -аш, несв.; чу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. чу̀кнат, св., прех. Чукам веднъж или няколко пъти по веднъж. Извади от джеба си две стъклени топчета, с каквито децата често си играят, и ги чукна три пъти едно о друго чук-чук-чук! М. Марчевски. Мама взема и раздава всекиму от нас по един орех. — Чукни си сега твоя, да видим какъв ти е късметът. — Чуквам го. Влайков. И всички чукнаха напълнените чаши. Влайков. Колкото пъти минеше покрай прозореца на кухнята, все чукваше на баба Марга. Г. Райчев. чуквам се, чукна се страд. □ Съдбата го чукна — сполетя го зло, нещастие.
|