|
чул, чу̀лът, чу̀ла, мн. чу̀лове, чу̀ла (сл. ч.), м. (тур.). Завивка за добитък, направена от козина. Той пое юздата, заведе коня под навеса и метна отгоре му някакъв чул. Ст. Дичев. □ Хубав кон и под съдран чул се познава (погов.) — хубавото нещо не може да се скрие, винаги проличава.
|