|
чу̀ма ж. (евр.). 1. Остра заразна болест у човека, която често е смъртоносна. Рestis. Чу се, че в долните села дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Йовков. Бягат от него като от чума. 2. Остра заразна болест, която унищожава масово добитъка, свинете, кокошките и др. 3. Прен. Ирон. Грозна и рошава жена. Първото нещо, което ще направя, е да се измия и облека И тогава няма да приличам на чума! Дим. Димов. || Проклета, зла жена. Да приказваш тука с един циганин Върви си вкъщи, чумо недна! Йовков. □ Водна чума (бот.) — блатно растение, което много се разпространява из застояли води. Неlodea canadensis. Чума(та) да те изяде, чума(та) да те порази, чума(та) да те тръшне (клетва) — зла болест да те умори.
|