чу̀мав, -а, -о, прил. 1. Който е болен от чума. Бягат от него като от чумав. 2. За година, време — през който е върлувала чума. А старците се клатят след тях и разказват си за чумавата година. Каравелов. 3. Разг. Който е много рошав; чорлав. На вратата се показа една чумава жена.
|