|
чу̀пя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. С удар или натиск правя нещо твърдо да стане на късове. Той правеше хубави глинени съдове. Тия съдове съхнеха, наслагани пред малката му работилница, и децата често му правеха пакост, като хвърляха камъни и ги чупеха. Елин Пелин. Гледай така да стане, та да не става нужда да чупим вратата, за да влезем. Дим. Талев. Стори му се, че майка му рови с машата огнището, чупи съчки и драсва кибрит да ги запали. М. Грубешлиева. Чупя чинии. Чупя яйца. Чупя лешници. 2. Откъсвам, откъртвам част от нещо. На едно от предните колела на каручката, облегната гърбом, стои майка му и яде симид, като чупи с почит залъче по залъче. Елин Пелин. Катериците го замеряха на шега с клончета, които чупеха от дървото. Ем. Станев. 3. Прен. Кърша, извивам (пръсти, ръце) като израз на дълбоко страдание, голяма мъка. Цонка охкаше, въздишаше, чупеше си пръстите в нямо отчаяние. Вазов. чупя се страд. и непрех. □ Нека си чупи главата (разг.) — нека постъпва както иска, макар и да си изпати. Чупя норми (рекорд) (книж.) — надвишавам високо определена норма (рекорд). Чупя окови — освобождавам се от робство, иго.
|