|
чурулѝкам, -аш, несв., непрех. 1. За птица — издавам приятни, мелодични звукове. Славеи сладко пеят, пиленца чуруликат надясно и наляво, всичко става весело. Каравелов. Голяма беше гората и по клоните на старите дървета чуруликаха весело безброй пойни птички. Св. Минков. 2. Прен. Говоря бързо, оживено и весело. А пък леля ти Гена, тя как му се радваше, как му угаждаше и как го обичаше. И все чурулика около него, все е весела и засмяна. Влайков.
|