чу̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Поет. Чутовен. Може да си чувал за чутното село Панагюрище, за неговите добри хора. З. Стоянов. Едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон / замислените великани / на чутния Атон. Яворов.