Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
ч ча чв че чи чл чм чо чр чу чъ	чубрика чубрица чувал чувам чуване чувствам чувстване чувствен чувствено чувственост чувствителен чувствително чувствителност чувство чугун чугунен чугунодобивен чугунолеярен чугунолеярство чудак чудат чудато чудатост чудачески чудачество чуден чудене чудесен чудесия чудесно чудно чудноват чудновато чудноватост чудо чудовен чудовище чудовищен чудовищно чудовищност чудодеен чудодейно чудом чудотворен чудотворец чудотворно чудотворство чудя чудя се чужбина чужд чуждеене чуждене чужденец чужденка чуждестранен чуждея се чуждица чуждо чуждопоклонник чуждопоклонство чуждя чук чука чукало чукам чукан чукане чукар чукара чуквам чукване чукна чукот чукундур чукундуров чул чума чумав чумен чумерене чумеря чумеря се чумосам чумосвам чумосване чунки чунким чупвам чупване чупене чупка чуплив чупливост чупна чупя чурук чуруликам чуруликане чутен чутовен чутовно чутура чухал чуча чучвам чучване чучело чучене чучна чучул чучулат чучулест чучулига чучур чучурене чучурка чучуркам чучуркане чучуря чуш чушвам чушване чушка чушкам чушкане чушна чуя	чу̀чело, мн. -а, ср. (рус.). 1. Фигура, наподобяваща човек (обикн. чувал, напълнен със слама), която се използва при обучение на войници. 2. Плашило. 3. Прен. Безличен, бездеен човек.

Речник