|
чучу̀р м. 1. Улей, тръба, през която изтича водата на извор, чешма. Там се издигаше зидана чешма с два чучура и дълго каменно корито. Дим. Талев. 2. Вода, която шурти през такъв улей. Щом видяха бистрите струи на чучура, всички се завтекоха, взеха да се мият, да пият. Цани Гинчев. || Обр. И Кочо ножа си извади / кървав из гърди ѝ; и чучур червен / бликна и затече. Вазов.
|