чучу̀ря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Рядко. Тека на струи, като издавам лек еднообразен шум; струя̀, цъцря. Тя слизаше вече из малката пътечка към кладенеца И чува дори като чучури бистрата му вода. Влайков.