за предл. 1. За означаване на място, където се хваща, връзва, скачва едно нещо за друго. Отведнъж някаква силна ръка го хвана за рамото. Елин Пелин. Влаковете пренасяха само войски, които пълнеха всичките вагони, прикачени едни за други. Вазов. Вол се връзва за рогата, а пък човек за езика. Послов. Водеше детето за ръка. Той го дръпна за ръкава. 2. За означаване на посока и крайна цел на движение. Бащата и синът... минаха дола и поеха пътя през стърнищата за село. Елин Пелин. Пътувам за София. Бързам за влака. 3. За означаване на време, през което се върши, трае действието; в продължение на. И за по-малко от двайсет години двамата братя станаха стопани на цялото село. Йовков. Всяко чудо за три дни. Погов. 4. За означаване на време, през което е предназначено да трае нещо. Заминах за две седмици на село. Разделиха се за винаги. Заседанието се отложи за утре. || За означаване на определен момент, във връзка с който се върши действието; по случай. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето. Вазов. За сватбата дойдоха много гости. 5. За означаване целта на действието. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира. Ботев. Момите отиваха за вода на най-далечната чешма. Йовков. Бащата разтвори ямурлука и подаде ръка за сбогом. Елин Пелин. Китка се дава за обич. П. Р. Славейков. Моля за прошка. Пия за ваше здраве. Готвя се за път. 6. За означаване на предназначение — за какво служи, за какво подхожда и за какво е годно нещо или някой. Бели пари за черни дни. Погов. Четка за зъби. Кърпа за лице. Карти за игра. Нямам време за губене. Тя е станала вече мома за женене. Тоя човек е роден за музикант. 7. За означаване предназначението на действието. Тя е готова да даде за него и душата си. В. Друмев. Къщата... той прегради на две — едната половина за Божан, другата за Петър. Елин Пелин. Истинска радост обзе всички, когато дружеството реши да купи обща вършачка за селото. Йовков. За брата до море, за либе през море. Послов. 8. За посочване на лице или предмет, към който се отнася действието; по отношение на, относно. Какво са хората за мене и какво съм аз за тях. Елин Пелин. Вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас. Яворов. Бог всякога е глух за жалбите на роба. П. П. Славейков. 9. За означаване обекта на действието при глаголи като говоря, мисля, питам, спомням си, грижа се, копнея, надявам се и др. За Гроздана никой не каза лоша дума. Йовков. Все повече му ставаше жал за Елена и за баща му. Ст. Загорчинов. Когато Вълчан... не дава, какво остава за другите. Йовков. 10. За означаване обекта на действието при глаголи като женя се, годя се. Той се чудеше в себе си как се е оженил за нея. Елин Пелин. Той се сгоди за сестра ми. 11. За означаване причината на действието; поради, заради. Ако го съдиш за побой, ще го затворят. Елин Пелин. Той беше твърде обичен за младежта за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм. Вазов. 12. За изразяване на преценка, служба при глаголи като смятам, мисля, ценя, избирам, назначавам, обявявам и др.; в качеството, като. Драгата не смяташе всичко за изгубено. Йовков. Ти си жив, а тебе те мислят за умрял. Вазов. Трифонците минаваха за едни от най-честните хора в селото. Ст. Даскалов. Та ти го намираш за добро, а? Елин Пелин. Селяните се наемаха за работници. Избраха го за секретар. Не се признава за виновен. 13. За означаване на цена или за размяна на един предмет с друг. Сама мома за хиляда, / косата ѝ за два града. Нар. пес. Око за око, зъб за зъб. Няма да отстъпя за нищо на света. 14. За означаване за кой път се върши някое действие. Павел за пръв път остана така насаме с баща си. Елин Пелин. 15. В съчет. с някои отвлечени съществителни — за да се изрази доволство, съжаление, изненада и др. За съжаление, не нося нищо радостно. Йовков. Той излезе на улицата тичешката, за голямо учудване на минувачите. Вазов. 16. В съчет. със съюза да образува сложен съюз за цел — за да. Той почна да разправя нещо смешно и неважно, за да се окуражи. Елин Пелин. □ Всяко зло за добро — дано случилото се зло се превърне в добро. Днес за днес — сега, в настоящия момент. За всеки случай — ако стане нужда, при всички обстоятелства. За всеки случай взехме си по-дебели дрехи. За бога — при настоятелна молба, увещаваме. Добър ден, кир Яне, дайте ми комат хлебец, за бога, — прибърза да каже Бойчо. Вазов. За много години — при пожелание на дълъг живот. За очи, за лице — колкото да се каже, че нещо е направено; формално. Една съдебна комисия ни разпита за очи. Величков. За чудо и приказ (разг.) — рядко хубаво, извънредно хубаво. Направил е кола за чудо и приказ! Ръка за ръка — задружно, заедно. Теорията и практиката трябва да вървят ръка за ръка. Сега за сега — в този момент, сега. Сега за сега тя е най-хубавата в селото. Елин Пелин. Що за — във въпросителни изречения: означава слабо учудване от нещо неясно или странно. Носеше на гърдите си медал, но що за човек беше в същност, никой не знаеше. Йовков.
|