затая̀вам, -аш, несв.; затая̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прикривам, скривам, пазя в тайна нещо (чувства, мисли, намерения и др.). Изглежда, в душата си тато все ще е затаил едно скрито недоволство от това, дето в оня момент така скърши неговата воля. Влайков. □ Затаявам дъх (дишането си) — стоя неподвижно и мълчаливо, с напрегнато внимание.
|