заклèт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от закълна. 2. Като прил. — а) Поет. Прокълнат, омагьосан. В дъното се юди крият / в хладни стъклени калета / и орисниците пият / от водата им заклета. Вазов. б) Който е решил до край, до смърт да има едно поведение, да върви по определен път; упорит, неизменен, вечен. Извършва слънцето заклетия си ход / над вашите глави открити. Яворов. Заклет ерген. Заклет враг. □ Заклет експерт-счетоводител (остар.) — съдебно задължен специалист по проверка на сметководни книжа.
|