завàрвам, -аш, несв.; завàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам, сварвам. В какъвто час на деня и да посетях това кафене, постоянно заварвах същите лица. Ал. Константинов. В гостилничката при кея той не завари нито Ирина, нито Костов. Дим. Димов. Понякога чичо Митуш заварваше Айя легнала. Йовков. Той завари жена си и майка си премалели от страх. Вазов. || Сварвам деца от първия брак на мъжа. И приказва ми за мащехата, за момичето, гдето го заварила, за нейното доведено момиче и за добрата вещица в гората. Влайков. заварвам се, заваря се страд. и взаим. Цяла година тя не бе виждала Станка... Веднъж случайно те се завариха в селската бакалница. Елин Пелин. □ Добре заварил (диал.) — отговор на поздрав „добре дошъл“. О, дядо Станчо, добре дошъл!... — Добре заварил, Николчо. Вазов.
|