закъсня̀вам, -аш, несв.; закъснèя, -èеш, мин. св. закъсня̀х, прич. мин. св. деят. закъсня̀л, -а, -о, мн. закъснèли, св., непрех. 1. Идвам, пристигам някъде по-късно от определеното време. Боже мой, само да можем да стигнем на време, да не закъснеем! Йовков. Той често се успиваше сутрин, а не биваше да закъснява за работа. Д. Талев. || Извършвам се, ставам по-късно от определеното време. Тъй като обядът щеше да закъснее, Рамаданов викна на кехаята да го води при болните. Йовков. Отмъщението им никога не закъсняваше. Йовков. 2. Оставам дълго време или до късно някъде; застоявам се, забавям се. Те се разхождаха сами из алеите на Борисовата градина и закъсняваха там до пълен вечерен мрак. Вазов. 3. Забавям се с изпълнението на нещо. Баща ми се сърди, че съм закъснял малко с висшето си образование. Ст. Костов. Закъснях с предаването на статията.
|