заигрàвам, -аш, несв.; заигрàя, -àеш, мин. св. заигрàх, св., непрех. 1. Почвам да играя. Оркестърът засвирва едно българско хоро. Момите се хващат и заиграват. Вазов. Из съседната вратня излязоха няколко деца и заиграха там на „топ“. Вазов. 2. Прен. Почвам да извършвам бързи и енергични движения. Пръстите му заиграха по-сръчно по дупките на кавала и провлечените дотогава извивки се замениха с пресеклива и кръшна песен. Влайков. Брадвите заиграват по близките склонове. Трънчани, майстори зидари, свличат букови греди. Караславов. Когато сопите пак заиграха, писъци не се чуваха. Хар. Русев. || Бързо се раздвижвам, затрепервам. Долната челюст на Михаля... заигра от вълнение. Йовков. Сърцето му се сви болно и заигра. Елин Пелин. Под белите му мустаци заиграва усмивка. Йовков.
|