заòблен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от заобля. 2. Като прил. — който има обли очертания. От издигнатината, гдето сме седнали, се вижда надолу цялото поле... и Света Петка, а зад нея широко заоблените върхове на Средна гора. Влайков. Тънкият правилен нос и заоблената брадичка придаваха особена миловидност на лицето му. Д. Добревски.
|