запрещèние, мн. -я, ср. Рядко. Забрана. □ Намирам се, поставен съм под запрещение (юрид.) — ограничен съм в имуществените си права, които се упражняват от попечител (при пълно запрещение), или съвместно с попечител (при ограничено запрещение).