заповя̀двам, -аш, несв.; заповя̀дам, -аш, св. 1. Прех. и непрех. Давам заповед; повелявам, разпореждам, нареждам. Събудиха се у него старите хайдушки привички, искаше да реди, да заповядва. Йовков. Свикнал бе както да заповядва, така и да се подчинява. Влайков. 2. Непрех. Господар съм, властвам над нещо. Аз баща ли съм или не съм, аз ли заповядвам в тази къща или вий? Йовков. заповядвам се, заповядам се страд.
|