|
забàва1 ж. Веселие, обикн. с литературно-музикална програма. Тя се просълзи от милите спомени, разказа им как като ученичка на една забава в гимназията сама е вземала участие в една жива картина. Караславов. Влязохме в залата. Забавата почна. Минаха първите няколко номера, но почти ги не гледах. Г. Райчев. || Забавление, развлечение. То (детето) ги познава вече, подава си ръченцата, смее се, гуца... И те, унесени в тая мила забава, оставят настрана всички грижи и горчивини. Влайков.
забàва2, мн. няма, ж. Рядко. Забавяне, закъснение. Чаках отдавна да ме викат за тая работа, и, като минуваше време, чудех се на какво да отдам тая забава. Величков,
|