забàвям, -яш, несв.; забàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намалявам скоростта на някого или нещо при движение или при вървеж. Снегът валеше непрестанно и пълнеше трапищата с преспи, които забавяха вървежа на пътниците. Вазов. 2. Спирам някого или нещо за известно време; задържам. Той вървеше бързо, мъчеше се да избегне всяка среща, която би го забавила. Йовков. Забавям пратка. || Не извършвам нещо на време; отлагам, протакам. Това са първите срочни работи на Кънча, които той не смее ни минутка да забави. Влайков. забавям се, забавя се страд.
|