забеля̀звам, -аш, несв.; забелèжа, -иш, мин. св. забеля̀зах, св., прех. 1. Съглеждам, съзирам някого или нещо. Увлечени в играта, децата не забелязаха, като влезе баща им. 2. Прен. Схващам, долавям, разбирам. Забелязах промяната. 3. Усещам, чувствам. Той не забеляза как мина времето. 4. Прен. Обръщам внимание, имам пред вид. Забележете, другари, — каза помощник-командирът, че мнозина от тях имат слаби нерви. Вежинов. 5. Добавям при разговор; казвам. Още гърми оттатък, — забеляза Стаматко. Л. Стоянов. 6. Правя лек укор. И Еленка все ми забелязва: „Мамо, смущаваш ме“. Вазов. забелязвам се, забележа се страд.
|