|
забѝвам1, -аш, несв.; забѝя, -ѝеш, мин. св. забѝх, св., непрех. Почвам да бия. Завя студен вятър; ситни дъждовни капчици забиха лицата ни. Вазов. Камбаната заби тихо, но бързо. Хар. Русев. Ако моето сърце забие за някого, то ще бъде за човек, чието сърце бие за България. Вазов.
забѝвам2, -аш, несв.; забѝя, -ѝеш, мин. св. забѝх, прич. мин. страд. забѝт, св. 1. Прех. С удряне втиквам, вкарвам нещо в друго; побивам, вбивам, набивам. Майстор Евтим... тича по разчистената площадка, забива колчета. А, Гуляшки. Пехотата забива знамето на победата. 2. Непрех. Разг. Отивам, поемам на някъде. Той заби към гората. забивам се, забия се страд. □ Забивам глава (нос) в книгата — увличам се в четене. Забивам нож в гърба на някого — извършвам подла постъпка. Забивам поглед в нещо — съсредоточавам се в нещо.
|