забѝрам, -аш, несв.; заберà, -èш, мин. св. забрàх, св. 1. Прех. Разг. Почвам да бера. Забрали сме лозето от вчера, но и днес не можахме да го оберем. 2. Непрех. За рана — почвам да гноя. 3. Прех. Разг. Повеждам, подкарвам. Забрал всички деца от улицата и ги води на разходка. 4. Прех. Диал. Захващам, започвам (година). Забрал десетата година. 5. Прех. Диал. Почвам да се карам на някого, да го хокам или да го бия. Като ме забра, едва успях да избягам.
|