заблуждàвам се, -аш се, несв.; заблудя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Обърквам, загубвам пътя; изгубвам се. Има такива, дето не знаят пътя, може да се заблуди някой. Елин Пелин. Взех да скъсявам повече и повече зигзагите, за да се не заблудя по някоя опасна наклоненост на урвата. Вазов. 2. Създавам си лъжлива представа, погрешно мнение, схващане за някого или за нещо; лъжа се, излъгвам се. Един ден Галунка каза на Василена: — Как може до толкоз да се заблудиш и да се лъжеш? Как вярваш на туй, което ти казва Захария? Йовков.
|