|
заблъ̀сквам, -аш, несв.; заблъ̀скам, -аш, св., прех. и непрех. Почвам да блъскам, да удрям. Тълпата заблъска вратата на канцеларията, която беше заключена отвътре. Влайков. И днес се мръкна. Бурята сърдита / заблъска в прозореца тъмен пак. К. Христов. Други двама... смъкнаха и заблъскаха стареца. Смирненски. заблъсквам се, заблъскам се страд.
|