забобòтвам, -аш, несв.; забобòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Почвам да боботя. Изведнъж нощта глухо забоботи, въздухът заруча. На хоризонта се надигна тежък тътен и се разстла над града, над цялата земя. Ем. Коралов.