забòждам, -аш, несв.; забодà, -èш, мин. св. забòдох, прич. мин. св. деят. забòл, -а, -о, мн. -и, св., прех. и непрех. 1. Почвам да бода. Той забоде с остена воловете ни. 2. Бода, втиквам, забивам, прикрепям. Жената извади от пазухата на ризата си малка игличка със синьо топченце на края и я забоде на новото копринено перде. Елин Пелин. Дойде ли време за оран, той... пръв ще забоде плуга в топлата земя. Кр. Григоров. И той забожда хризантемата на гърдите си, усмихва се и радостно и скръбно говори. Йовков. Ако отрежем клонки от топола и ги забодем във влажна почва, те ще се вкоренят и след време ще се разраснат в самостоятелни растения. Ботаника за V и VI кл. забождам се, забода се страд.
|