забрàвям, -яш, несв.; забрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Губя из паметта си, преставам да помня нещо. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за усмивка. Ботев. Те пият... В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. Яворов. 2. Не се сещам, пропускам да направя нещо. Аз забравих да затворя и да спусна завесата на вратата на нашето купе. Вазов. Тоя ден той забрави да полее цветята. Елин Пелин. Забравих да ти кажа утре рано да си дойдеш. Елин Пелин. 3. Оставям нещо някъде поради невнимание. На стола дебелата жена бе забравила книгата. Вазов. 4. Не искам да зная, да мисля за някого или за нещо; пренебрегвам, не зачитам. Житие велико, заради което / той забрави всичко, дори и небето. Вазов. Печално майката поглежда: / „Ще дойде хляб, дете, потрай, / та може ли добрите хора / тъй да забравят наший край?“ Смирненски. Да те забрави злото. Погов. забравям се, забравя се страд. Всяко знание, което не се затвърдява чрез повторения, постепенно се забравя.
|