забрàждам, -аш, несв.; забрадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Завързвам главата на някого с кърпа, забрадка. забраждам се, забрадя се възвр. и страд. Тя тъй беше се забрадила, че лицето ѝ не се виждаше. Йовков.