забỳлен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от забуля. Пременена, забулена, Василена се изправи сред стаята, дружките ѝ запяха. Йовков. 2. Като прил. — който е покрит с було. Забулена вечер, гадаяща младост, / с мечтателен шепот пристъпва едва. Яворов. Забулено лице.
|