забумтя̀вам, -аш, несв.; забумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. забумтя̀л, -а, -о, мн. забумтèли, св., непрех. Почвам да бумтя. Дядо Видьо хвърли наметнатото палто и се качи на вършачката, която отново забумтя, загълта снопи и забълва жито, плява и прах. Печката забумтя.
|