забỳтан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от забутам2. Намериха го забутан из двора, с окаляни ръце — работеше нещо. Йовков. 2. Като прил. (разг.) — който е на скрито място; затънтен. Никой не беше я видял (патицата),кога ходи, кога несе в гнездото си — там, в най-забутаното място на градината, край дувара, сред гъста и висока коприва. Йовков. Забутано село.
|