забучàвам, -аш, несв.; забучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Почвам да буча. Мразът изкарва ветровете и те забучават зловещо в мрака. Вазов. Гръмко забучават моторите над самите ни глави, сякаш скали се ломят горе. Йовков. След няколко дни по новите горски пътища забучаха камиони. Ем. Станев.
|