забърбòрвам, -аш, несв.; забърбòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Почвам да бърборя; забъбрям. Свещите заляха с бледа треперлива светлина лицата и поп Димо забърбори венчалните молитви. Вазов. Гледай, гледай, отче, — забърбори пак приказливият калугер. Ст. Загорчинов. || Обр. Ту забърбори тя (фъртуната) плачливо, / ту прихне ядно заканливо. Яворов.
|