забъ̀ркан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от забъркам. 2. Като прил. — а) Труден за оправяне; объркан, оплетен. Забъркани сметки. Забъркана работа. б) Прен. Смутен, объркан. Аз стоя при тях уплашен и забъркан. Влайков.