зàвалия, -та, мн. -ии, м. (араб.). Разг. Достоен за съжаление, нещастен. Добър човек беше баща ти, само дето попийваше и сиромах беше завалията. Чудомир. Поглеждат се, като че искат да кажат: „Завалията, няма да го бъде“. Л. Стоянов.