завàрдвам, -аш, несв.; завардя̀, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Запазвам, закрилям. Чакаха многобройна турци... Някои се опитаха да посегнат на затворниците с юмруци, но заптиетата успяха да ни завардят. Величков. Всеки е завардил своя мера, реди и съди своите хора. Йовков. || Заемам някакво място, за да го пазя. Копривщенци с Панагюрище и Стрелча ще завардят проходите на Средна гора. Вазов. Гораздьо, вземи сто души от твоите войници и завардете тая нощ Царевец отзад, отвъд Янтра, за да не избяга от там Мария. Вазов. || Причаквам, дебна някого из засада. Връщал се Пантата от града, па се отбил у сестра си, закъснял, а в това време малкото Елпезе го завардило. Когато излязъл да си върви, то стреляло в него. Караславов. 2. Рядко. Почвам да вардя. Завардил съм още от сутринта. завардвам се, завардя се страд.
|