|
завèждам1, -аш, несв.; заведà, -èш, мин. св. завèдох, прич. мин. св. деят. завèл, св., прех. 1. За лица — водя някого със себе си на определено място; отвеждам някого някъде. Старче, знаеш ли пътя за Кула? Можеш ли да ни заведеш там? Йовков. Ами я ме заведи в кръчмата да пийна една ракийка. Елин Пелин. || За превозно средство — откарвам, пренасям някого някъде. Исках да видя преди всичко Колизея. От пиаца Венеция трамваят ви завежда там. Величков. 2. В съчет. със съществителни означава начало на действието, което се изразява от съществителното; почвам да водя. Завеждам разговор. Завеждам спор. завеждам се, заведа се страд. □ (Toва) ще ме заведе в гроба (разг.) — (това) ще ме погуби, ще ме убие. Завеждам дело (процес) — започвам съдебен процес.
завèждам2, -аш, несв.; заведà, -èш, мин. св. завèдох, прич. мин. св. деят. завèл, св. (рус.). 1. Ръководя, уреждам. Завеждам служба. Завеждам отдел. 2. Канц. Вписвам под съответен номер в специална книга (за кореспонденция, инвентар и пр.). В склада има 500 кг пирони, които не са заведени още. Той завежда и извежда преписките. завеждам се, заведа се страд. □ Заведена е (някаква) практика (книж.) — има, съществува (някаква) практика. Заведен е (някакъв) ред (книж.) — има, установен е (някакъв) ред.
|