завèса ж. Голямо платно, което се окачва, за да закрива или прегражда нещо. Стаята... не беше по-голяма от предишната, ала вместо стена отпред имаше завеса от дебело тъмно платно. Ст. Загорчинов. || Стесн. Преграда от плат, която в театър отделя сцената от салона. Но ето завесата се вдига и всички облекчително и радостно поглеждат. Йовков. Театърът беше пълен... Дигна се завесата. Тишина — мъртва. Всички вперили очи на фантастично декорираната сцена. Ал. Константинов. || Платнена покривка на прозорец или врата. Той бе въведен на горния кат, в чиста стаичка... с бели завеси по прозорците. Наляво и надясно врати с червени кадифени завеси. Вазов. || Обр. Не виждам нищо: облаци, мъгли / безгласно трупат се; светът изчезна — / завеса гъста нази раздели. Вазов. □ Димна завеса (воен.) — изкуствен дим във вид на облак, който закрива даден обект от противник. Вдигам завесата — откривам, разкривам, показвам нещо, скрито до момента.
|