зàвет, мн. няма, м. Място, защитено от вятър. В такава буря всичко живо се криеше, животните в гората се гушеха на завет в хралупите на дърветата. М. Марчевски. □ Правя завет — пазя от вятър.
завèт м. Книж. Ръководни начала, напътствия, оставени на потомството. На ви мойта книга — тя е вам завет. / Нека се преписва и множи безчет. Вазов. □ Стария завет — дохристиянската част на библията. Новия завет — част от библията, която обхваща евангелието, деянията на апостолите, посланията на апостолите и откровението.
|