|
зàветен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е защитен от вятър. Дали че бе на заветно място, туй ли, гдето бе изложена на югоизток и слънчевите лъчи я погалваха най-напред — нивата на Лочке преварваше всички. Кр. Григоров.
завèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е оставен като завет. Бъди готов за своя дълг заветен! / Умри като герой! Хр. Радевски. 2. Скъп, свято пазен, съкровен. Но вълни по-нови от орди дивашки / гълтат, потопяват орляка юнашки... / Още миг — ще падне заветният хълм. Вазов. А девойчето ми шепне / с глас изплахо понизен; / свойте най-заветни тайни / то ги поверява мен. П. П. Славейков. Заветен идеал. Заветна мечта.
|