завещàвам, -аш, несв.; завещàя, -àеш, мин. св. завещàх, св., прех. Оставям някому нещо чрез завещание. И тъй като нямаше нийде никого, завещал беше част на черквата, част на училището. Йовков. 3авещавам имота си. || Прен. Изказвам последна воля: оставям завет. Стресни се, племе закъсняло! / ... / След теб потомство иде цяло — / какво ще да му завещаеш? Вазов. Единственият план / за работа с успех е тоя, — начертан / от Левски, начертан и завещан на нази. П. П. Славейков. По един обичай, завещан от баща му, от кладенеца се даваше вода на всеки, който поиска. Йовков. завещавам се, завещая се страд.
|