|
завѝвам1, -аш, несв.; завѝя, -ѝеш, мин. св. завѝх, прич. мин. страд. завѝт, св. 1. Непрех. Изменям посоката на движението си, като правя завой; извивам, възвивам. Те чевръсто възвърнаха морни коне, / низ клисурата стръмна завиха. П. П. Славейков. Тренът зави и всичко се изгуби. Йовков. || Изменям си посоката. Има една пътека, която започва от Герганин гроб, спуща се и завива надолу из дола. Йовков. Пътят завива. 2. Прех. Покривам със завивка или с дреха. Детето беше заспало. — Приспа го млякото, — помисли си чичо Митуш, взе един ямурлук и го зави. Йовков. 3. Прех. Увивам от всички страни; опаковам. Гороломов захвана разпалено да завива в пакет ръкописа си. Вазов. Ганко, дай ми някоя непотребна хартия да завия писмото, да се не мачка. Вазов. || Връзвам, обвивам нещо около друго. Чер креп завиваше черната ѝ шапка с черни цветя и главата ѝ. Вазов. 4. Прех. Затягам витло, винт, бурма и др.; завинтвам. Завивам винт. завивам се, завия се страд.
завѝвам2, -аш, несв.; завѝя, -ѝеш, мин. св. завѝх, св., непрех. Почвам да вия, да издавам вой. По едно време далеч в гората завиват чакали. Йовков. Разчорлена, с изсъхнали вече очи, тя зави ниско, проточено, като че не плачеше, а пееше. Йовков. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. Яворов.
|