завѝвам се, -аш се, несв.; завѝя се, -ѝеш се, мин. св. завѝх се, св., непрех. 1. Започвам да се движа кръгообразно, да се вия. Орли подушиха леш и се завиха високо в небето. Вазов. 2. Диал. Слисвам се от грижи. Зави се, майка, замая, / камък ѝ падна на сърце. Ботев. 3. За буба — почвам да се затварям в пашкул. □ Завива ми се свят — замайва ми се главата; прилошава ми. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Йовков. Очите му се замъглиха. Зави му се свят и пак му прилоша. Елин Пелин.
|