завѝвка ж. Одеяло, юрган, черга или друго, с което човек се покрива, когато лежи или спи. Нямах за лежане ни постилка, ни завивка. Вазов. С бързо движение тя дръпна завивката, запали лампата и трескаво почна да се облича. Дим. Димов. || Обр. Дебелият сняг беше сигурна и топла завивка, хвърлена от самата природа върху нежния кълн на сеитбите. Йовков.
|