|
завѝрам1, -аш, несв.; заврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, прич. мин. страд. завря̀н, -а, -о, мн. заврèни, св., прех. Пъхвам, мушвам нещо някъде. Откъм преграденото се обаждат агънцата... Отвориш вратата, пуснеш ги, а те едно през друго се втурват, завират муцуни под вълнестите кореми на майките си. Кр. Григоров. завирам се, завра се страд. □ Заврян зет (ирон.) — мъж, който живее в дома на родителите на жена си; приведен зет.
завѝрам2, -аш, несв.; завря̀, -ѝш, мин. св. завря̀х, прич. мин. св. деят. завря̀л, -а, -о, мн. заврèли, св., непрех. Почвам да вря. В други също голям медник, закачен до първия, ще се вари качамак. Сега завира водата. Влайков.
|